info

въведение

Референтна рамка PETRA-E за образованието и подготовката на литературните преводачи

Увод

Никой не става литературен преводач за една нощ, нужни са години на обучение и съзряване. Желаещият трябва да натрупва различни видове знание, да прониква в същината на нещата, да опознава различни методи и техники и да се учи да ги прилага. Развиването на нагласата да постоянства и да следва идеалите си е част от процеса на съзряване. Естествено, всяка индивидуална кариера протича по различен начин – колкото преводачи, толкова настройки и съдбини.

Пътищата, по които човек може да стане литературен преводач, са лъкатушни и разнообразни. Разнообразни са и обстоятелствата, при които преводачите научават занаята си, а също и образователните модели на литературните преводачи – особено в Европа, където преобладават стари преводни традиции, но където всяка страна има собствена образователна система. Някои преводачи следват в общи линии официалния път и научават чужд език и превода от или на него в университета. Други научават особеностите на професията другаде. Попитайте няколко преводачи какви знания и умения изисква преводът на книга и всеки ще Ви даде различен отговор. Има един въпрос обаче, по който всички ще са на едно мнение – професията им предполага най-различни умения.

 

Референтна рамка с отворена структура

Какви точно умения? Те никога не са били посочвани систематично, още по-малко начините, по които могат да бъдат развивани или преподавани. Именно това си поставя за цел Референтната рамка PETRA-E за образованието и подготовката на литературните преводачи (накратко Референтната рамка PETRA-E). Тя помага както на преводачи, така и на преподаватели по превод да вникват по-добре в процеса на учене и преподаване. Референтната рамка PETRA-E улеснява преподавателите при изработването на учебните програми; от своя страна, преводачите могат да я използват, за да оценяват ерудицията си и да набелязват определени компетентности, върху които да работят, за да повишават професионализма си. Важно е да се има предвид обаче, че Референтната рамка PETRA-E описва възможности, а не нужди. Тя не е замислена с цел да се наложи на преводачите, не се стреми към стандартизация. Може да бъде използвана за самооценка или като наръчник за университети и школи, но може да служи и за други цели, например да помага на преводачите да договарят по-добро заплащане. В действителност Референтната рамка откроява сложността на превода, което в замяна може да доведе до повишаване на статута на професията. Тя предлага отворена структура на няколко нива и съчетава в себе си различни, понякога противоположни възгледи за това как се става литературен преводач. Референтната рамка не бива да бъде употребявана като инструмент за включване или изключване.

 

Аналитичен модел

Референтната рамка PETRA-E предлага 1) модел, основан на компетентности, 2) траектория на образователния процес и – имплицитно – 3) критерии за оценяване за ситуации, в които компетентностите трябва да бъдат проверявани. Като модел, основан на компетентности, тя изброява компетентностите – т.е. знанията, уменията и нагласите, – които човек трябва да притежава, за да бъде литературен преводач. Като траектория на образователния процес Референтната рамка посочва стъпките и нивата, които водят до придобиването на посочените компетентности. Референтната рамка PETRA-E включва пет нива: ниво на начинаещия, ниво на средно напредналия, ниво на младия професионалист, ниво на опитния професионалист и експерт (накратко, от ЛП1 до ЛП5). Въпреки че етапите, през които учещите се да превеждат трябва да минат, за да станат професионални литературни преводачи, могат да варират от страна в страна – както и навярно точното ниво на компетентност, изисквано на всеки от тези етапи, – ниво ЛП1 обикновено се достига при завършване на бакалавърската степен (или еквивалентна на нея). Макар че уводни курсове по чужди езици – в които се правят първите стъпки в превода – често има в гимназиите, образованието и подготовката на литературните преводачи обикновено започва с курсове по превод, включени в различни бакалавърски програми. На другия край на спектъра способността да се преподават знания и умения (наред с други неща) отговаря на нивото на експерта ЛП5. В идеалния случай експертът в литературния превод би притежавал всички компетентности и би ги използвал оптимално, но на практика това се отнася само до някои литературни преводачи и не представлява обезателно крайна цел на всеки преводач. (А и преподавателската професия предполага дидактични умения, независими от качествата на преводача.) На университетските програми, чрез които все повече се описват най-високите степени на компетентностите, съответстват нива ЛП1 и ЛП2. Професионализацията на литературния преводач започва по-късно; Референтната рамка отстоява възгледа, че от ЛП3 нататък литературният преводач има нужда от допълнителни образование и подготовка, които обикновено се смесват с опита му на професионалното поле. Колкото по-високо е нивото, толкова по-малко са неговите дескриптори, тъй като всяко ниво включва и предхождащите го. Същевременно, преводачите могат да бъдат на различни нива за различни компетентности (ЛП5 за една компетентност, ЛП2 – за друга).

Референтната рамка е замислена като аналитичен инструмент, т.е. тя не цели да посочи една- единствена всеобхватна „компетентност в литературния превод“, а различава цяла гама компетентности. „Компетентност“ означава доказана способност да се прилагат знания и умения[1]: всичко онова, което един литературен преводач може да прави. Това предполага не само знания и умения; нагласата също играе съществена роля. Компетентността е, следователно, съчетание от знания, умения и нагласа. В това отношение Референтната рамка PETRA-E е отворена за промени: в случай на нужда нови компетентности могат да бъдат добавяни към вече съществуващите. Прèносната компетентност неизбежно заема централно място в референтната рамка, но въпросът дали една компетентност е основна или допълнителна зависи от институционалната среда, в която тя се прилага, и от конкретните изисквания към литературния преводач.

Дескрипторите служат, за да определят компетентностите на различни нива. Те обобщават всичко, което литературният преводач трябва да знае и (да може да) прави на конкретно ниво. Колкото по-специфични са дескрипторите, толкова по-лесно се прилагат на практика. Броят дескриптори е сведен до минимум с оглед и на евентуалното оценяване на компетентности. Референтната рамка PETRA-E различава осем компетентности, които заедно формират цялостната компетентност на литературния преводач.

 

Различни пътища

Пейзажът на образованието по литературен превод в Европа се променя непрекъснато. Появяват се множество нови начинания както в академичната, така и в неакадемичната среда: курсове, работилници, летни школи, семинари, бакалавърски и магистърски програми по литературен превод. Няма съмнения, че това ще доведе до по-добре обучени, подготвени и образовани преводачи в бъдеще. Референтната рамка PETRA-E има за цел да улесни прекрачването на традиционните граници между академично и неакадемично, между теория и практика. Абстрактно погледнато, компетентностите, които трябва да бъдат придобити, са едни и същи за всички преводачи в Европа; начините, по които биват придобивани обаче са, по природа и по традиция, различни.

Ако кариерата на литературния преводач може да се опише с една дума, тя би била „непредвидима“. Малцина преводачи започват да превеждат още докато са в езикова гимназия. Някои откриват влечението (и таланта) си много по-късно и тръгват да търсят подходящи курсове. За щастие в днешно време има все по-богата гама от възможности. Разбира се, аналитичен модел като референтната рамка PETRA-E не може да отдаде дължимото на индивидуалните кариери на литературните преводачи, но може да предложи обзор, полезен както за преводачи, така и за ръководители на учебни програми. Референтната рамка не е замислена като монолитен, приложим към всичко модел, но въпреки това тя се опитва да представи разнообразието, съществуващо понастоящем в полето на литературния превод. Референтната рамка позволява на различни участници в образователния процес да я отнасят към себе си. Ето примери за възможни сценарии на различни нива: ЛП2 е литературен преводач в началото на кариерата си, който току-що е завършил висшето си образование; той има бакалавърска степен по филология, завършил е магистратура по литературен превод и прави планове как да започне да превежда професионално; ЛП3 не е тръгнала по академичен път (тя е може би билингвист, започнал да се занимава с литературен превод „по случайност“), но вече има публикувани преводи и иска да продължи да се развива професионално (вероятно е участник в лятно училище или преводаческа работилница в неакадемична институция); ЛП4 е опитен преводач, който е станал преподавател по превод и планира следващ курс, но същевременно обмисля как собствените му компетентности да достигнат ниво ЛП5.

 

Цели на Референтната рамка

В настоящата си версия Референтната рамка PETRA-E се основава на анкета, проведена от Холандско-фламандския център за експертиза по литературен превод. Тя е резултат и от поредица обсъждания на срещи по проекта PETRA-E, по време на които беше постоянно подобрявана. Гъвкавостта на Референтната рамка намира отражение във факта, че някои компетентности могат да бъдат приемани като възможности, не като изисквания. Литературният преводач не се нуждае непременно от всички компетентности. Същевременно, в дадена ситуация, при специално поръчение някои компетентности могат да се окажат по-нужни от други. Референтната рамка не прави разлика между основни и допълнителни компетентности. В крайна сметка всички компетентности са по избор, докато индивидуалният преводач, някоя образователна институция или политическо тяло не реши да превърне избора в правило. Референтната рамка не цели стандартизация; напротив, тя иска да повдигне дискусия за качествата на литературните преводачи, като опише компетентностите им в аналитичен модел.

Референтната рамка PETRA-E си поставя няколко задачи, а основните й целеви групи са литературните преводачи и образователните институции, предлагащи програми по литературен превод. За учащите се Референтната рамка е замислена като дидактичен инструмент, с който да определят нивото си и да планират нататъшното си обучение; Референтната рамка им помага да откриват пропуски в знанията си и да решават какво да предприемат, за да ги запълнят. Професионалните преводачи могат да използват Референтната рамка, за да установят какъв тип литературен преводач искат да бъдат: по-практически ориентиран преводач; по-разсъдъчен тип преводач, който с готовност би предавал знанията си; преводач, който разсъждава писмено за професията си; и т.н. Образователните институции могат да използват Референтната рамка като инструмент за определяне на нивото на програмите, които те предлагат, но също и за съставяне на учебни планове – във връзка със съдържанието на курсовете, разпределянето на компетентностите в образователния процес и т.н., – независимо дали става въпрос за краткосрочни или дългосрочни образователни програми. Макар да не е изработена като политическо средство, Референтната рамка дава възможност да се правят сравнения между програмите на различни образователни институции в Европа.

 

Перспективи

Референтната рамка PETRA-E ще бъде преведена на различни европейски езици и публикувана на хартия и на сайта на PETRA-E. Сайтът ще съдържа и допълнителни материали: модели, справочни данни, примерни курсове, тестове и т.н. Цялостното разработване на сайта може да бъде задача на следващ проект. Референтната рамка ще набира експертиза в областта на образованието и подготовката на литературните преводачи и ще работи за повишаването й. В това отношение тя винаги ще бъде незавършена творба и ще отправя покана за обсъждане към всички, свързани с професионалното развитие, образованието и подготовката на литературните преводачи. Ако Референтната рамка успее да увеличи сътрудничеството между различни европейски образователни институции, тя ще подсили мрежата на образованието и подготовката в областта на литературния превод и в резултат ще допринесе, в рамките на възможностите си, за процъфтяването на преводната култура в Европа.

 

 

 

[1] Срвн. BDS EN 15038: 2006.